...или ни звънни за отслабване по телефона 0888 245 062 :)

Подходяща диета за отслабване
My Blog

Ефективен диетичен план за загуба на тегло? Към кого да се обърнете за помощ?

Не търсете повече. Не губете време в следване на съмнителни диетични схеми, които не само че няма да ви заситят за кой знае колко дълго време, ала и ще постигнат точно обратния ефект – ще подхранят вълчия ви глад. И да – резултатът е именно такъв, а оптималното тегло си остава константна величина. Както винаги.

Ясно е, че отслабването само по себе си надали е най-забавното и приятно занимание, с което да се захванете особено покрай изкушаващи празници и лични поводи, с каквито е изпълнен слънчевият май месец. Дотук с отчаянието, обаче. Пищните трапези не са виновни за проблемите с теглото ви. Проблемни са липсата на воля и постоянство, както и правилният избор на индивидуален хранителен план, който да ви измъкне от тежкото бреме на килограмите.

Когато става дума за загуба на телесно тегло, масово онези сред нас, стремящи се към извайване на една завидна физическа форма, ще посочат мигновено дори без зрънце съмнение нисковъглехидратните диети като съвършеният метод за отслабване.

Вероятността и вие да предпочетете подобни хранителни планове пред всички онези диети с ограничен прием на мазнини е сравнително висока. Логичен избор, бихме казали.

Все пак няма как да се отрече фактът, че всяка една програма, режим или схема на хранене, която залага на осезаемо занижено захранване на тялото с източници на въглехидрати съумява да редуцира забележимо хормона, наречен инсулин, който спомага за регулирането на мастните тъкани. Наред с това, смята се, че именно той играе ключова роля в свалянето на инсулиновите нива до степени, в които се активизира така желаният метаболитен процес с фокус върху изгарянето на натрупаните мазнини.

На теория всичко това звучи повече от чудесно. Ето защо и един американски професор на име Кевин Хал от Националния институт по диабет, храносмилателни и бъбречни заболявания решава да подложи тази теория на тест, който по-късно публикува в журнала Cell Metabolism ( клетъчен метаболизъм от англ.).

Със своята публикация професорът доказва тезата си. На теория идеята, внедрена в нисковъглехидратните диети и ефективността им за корекция на телесното тегло, може да изглежда наистина безупречна, ала на практика се оказва, че има и друга гледна точка по въпроса. С други думи, резултатите сочат, че всъщност не нисковъглехидратните хранителни планове, а именно безгранично подценяваните диети с нисък прием на мазнини биват далеч по-удачен и ефективен вариант за подобряване на физическата форма.

Генерално погледнато, всяко едно проучване от такъв тип е трудно да бъде съвършено извършено така, че да се предоставят най-сетне така търсените отговори на множество въпроси, касаещи пълноценното хранене като вратичка към оптималното здраве и физическа форма.

Връщайки се към проучването на Хал и колегите му, 19 доброволци се включили в изследването, което протекло под зоркото око на специалистите в клиничния център, където всяка една хапка и всяка секунда, отдадена на физическа дейност се записвала и отчитала.

Хал искал да хвърли яснота по един-единствен въпрос, който терзаел и неговите мисли, а именно по какъв начин наднорменото тегло на участниците се адаптира към въглехидратното „орязване“ и редукцията на мазнини в диетата.

В рамките на приблизително две седмици всеки от доброволците се подложил на два типа хранене, идентични в калорийно отношение: единият диетичен план предоставял 30 % по-малко от общия калориен прием, разбира се в ущърб на мазнините, докато другият се фокусирал върху редуцирането на приема на въглехидрати, запазвайки същевременно калорийното изражение на протеина и мазнините в хранителния план.

В процеса се заложило още и на специално оборудване за следене на измененията в начините, с които тялото си служи за справяне с подкожните мазнини.

В края на „теста“ резултатите са показателни и не дотам изненадващи: нисковъглехидратната диета довела до осезаема загуба на телесно тегло, което се обяснява в известен смисъл и с редукцията на водното съдържание в тялото. Съвсем очаквано и в пълна хармония с теорията за „въглехидрантното орязване“, инсулиновите нива спадат, а изгарянето на мазнините действа в пълна сила.

Дотук чудесно. Говорейки обаче за процентното съдържание на мазнините, диетата с фокус върху редуциране приема на мазнини показала по-добри резултати дори без промяна в нивата на инсулина. Според теорията на Хал, тялото не реагирало на „орязването“ на калориите от източниците на мазнините и от гледна точка на метаболизма тялото продължило да изгаря същите калории (и мазнини) както преди – резултати, изненадващи и за Хал.